Дъщеря ми е много избухлива

Със съпруга ми опитахме всичко, но стигнахме до извода, че традиционната родителска тактика не работи. Тогава седнах и изчетох много научни изследвания, за да разуча всичко за поведението на експлозивната ми дъщеря и бързо осъзнах, че тя се нуждае от моята помощ. Това се превърна в лично предизвикателство за мен, разказва майката на две момичета - едното с много избухлив характер, другото – изключително спокойно. 

И вместо „да страда мълчаливо“, споделя с блогърката Алиша Маркес своята рецепта за справяне с драматичните семейни моменти.

Сега, след шест седмици, с удоволствие съобщавам, че избухванията на моето момиче намаляха силно и се разбираме много по-добре. Малкото изблици на ярост през последната седмица бяха кратки и бързо се успокояваше. Как стигнахме до този огромен напредък:                                                   

Реакцията на родителя е ключова

Ако не кажа нищо и просто почакам, докато тя се успокои, нещата стават  по-спокойни. Окуражавам я да направи правилния избор на реакция, но ѝ позволявам да направи своя избор. Това не е традиционното родителство, но тя е изключително дете и се нуждае от различен подход.

Да се въздържиш от реакция, която би могла да доведе до избухване, невинаги е лесно, особено когато бързаш за работа, но това е необходимо.

Плюс това, двете с нея много си приличаме, така че се налага да сме толерантни една към друга. Вече не я дисциплинираме и позволяваме на  последствията от реакциите ѝ да я научат на някои ценни уроци.

Използвайте сигнал с ръка

Когато тя започне да ме обсипва с яростта си, слагам пръст на устните си и издувам бузи - това е много ясен сигнал за нея, че няма да се започна да споря.

Хрумна ми да използвам този жест, за да напомням на себе си да не реагирам гневно и той се превърна в универсален знак за нас -  просто да спрем. Тя почти веднага реагира мълчаливо и добре, така че тази стъпка е може би най-важната в моя списък.

Но, при много-много гневните деца, този сигнал не бива да се използва прекалено често, защото детето може да започне да го пренебрегва.

Регистрирайте изблиците

Илюстрация: Guliver / iStock

В кухнята имам бележник, в който си записвам датата, времето, как са възникнали изблиците, как се е развил скандалът, реакцията и това, което ние, родителите, бихме могли да направим по различен начин, за да променим изхода от ситуацията.

След като започнах да водя тези записки,

бързо разбрах, че всичките ѝ изблици са преди хранене или преди лягане. Също така разбрах, че при някои от инцидентите бих могла да се справя по-добре. В резултат на това се научих да съм по-ефективен родител.

Дайте шанс на детето

Сключих сделка със себе си. Ако избухването ѝ се случеше преди хранене, когато е гладна, или преди лягане, когато е уморена, да ѝ прощавам напълно.

Веднага, щом направих това, започнах да изпитвам повече съпричастност към дъщеря си, защото знам, че лесно избухва от умора и глад, а не защото се опитва умишлено да ме нарани. 

Задоволете потребностите му

Моето ядосано момиче очевидно се чувства по-добре, когато похапва по-често, а не с три основни хранения на ден. След като открих пряка връзка между храната и емоциите, започнах да му давам по-често храна и поведението на дъщеря ми стана по-балансирано. Така че разнасям закуски навсякъде и просто вярвам, че тя знае кога трябва да яде.

Каквото - такова. Също така се нуждае от повече сън, независимо от желанието си да остава до по-късно.

Покажете съпричастност

Когато показвам, че съм загрижена за нея, е по-вероятно тя да се успокои по-бързо. Тя иска да разбирам нейните разочарования и винаги се интересувам от какво има нужда и опитвам да съм до нея - това ѝ помага да се справи с проблемите си по-успешно.

Разговаряйте за проблемите, когато детето е спокойно

Дъщеря ми вече е наясно, че трябва да овладее неща като развиване на търпение, разбиране на чувството на разочарование, доброта към другите.

Четете заедно книги

Така детето има възможност да получи различна перспектива за света и да разбере как се вписва в нея.

Дали ми се струва, че тя е преодоляла проблема с избухливостта? Не! Ето, тази сутрин започна да нервничи и ако ѝ бях отвърнала, щеше да се стигне до скандал. Но фактът, че тя говори за проблема с гнева, е своеобразно признание, че има проблем и че се опитва да се справи с него. А това ми се струва фантастичен старт.

Прегръдки на всички родители, които имат сходни препятствия в общуването с такива деца - не е лесно, но можем да ги възпитаваме и да ги обичаме!

Адаптация Еми Спасова